Карта - Бахмут (Bakhmut Municipality)

Бахмут (Бахмут, ударение Ба̀хмут или Бахму̀т, между 1924 и 2016 – Артьо̀мовск, Арте́мівськ, Артёмовск) е град и административен център на Бахмутския район в Донецка област, Украйна. На 4 февруари 2016 г. Върховната Рада на Украйна потвърждава промяната на името на града, от Артьомовск на Бахмут. Преди 2020 година Бахмут е бил град с регионално значение. Намира се на река Бахмут на около 89 км от административния център на Донецка област Донецк. Население: приблизително 72 310 (за 2021 г.)

Бахмут е столица на Славяносърбия, създадена от сръбски преселници от Австрия. През 1920–24 г. градът е административен център на Област Донец на Украинската ССР.

Намира се в часова зона UTC+2. Основан е през 1571 г от Цар Иван Грозни а получава статут на град през 1783 г.

Има данни за заселване на града още през 1556 г. Официално обаче се споменава през 1571 г. като разположен в устието на река Черни Жеребец и наречен Бахмут на река Бахмут (приток на Северски Донец). Първоначално селището е граничен пункт, а по-късно е превърнато в укрепление. Смята се, че името произлиза от татарското име Махмуд или Махмет. Историята на града преди 18 век е оскъдна. През 1701 г. Петър I заповядва да се построи крепост на това място и да се превърне съседната слобода (свободно село) в град Бахмут. Крепостта е завършена през 1703 г. По това време тя наброява 170 души. През 1704 г. Петър Велики издава удостоверение на украинските казаци да се заселят на река Бахмут и да добиват сол. Населението на града се увеличава два пъти и градът е приписан към Изюмския полк (провинция на Слободска Украйна).

През есента на 1705 г. отряд казаци, начело с атаман Кондрати Булавин превземат Бахмутските солни мини, което по-късно превръща града в един от центровете на Булавинското въстание и държи града до 7 март 1708 г., когато е превзет от правителствени войски. От 1708 г. до 22 април 1725 г. Бахмут се намира в област Азов, а на 29 май 1719 г. става административен център на провинция Бахмут в рамките на губернаторството. От 1753 до 1764 г. е главен град на славяно-сръбската територия, обитаван от колонисти от Сърбия и от други места.

През 1783 г. Бахмут получава статут на град в рамките на Екатеринославска губерния (Новоросийска губерния). През това време в града има 49 къщи, пет фабрики за тухли, свещи и сапун. В града има около 150 магазина, болница и три училища: два частни пансиона за деца на богати родители и неделно училище за деца на работници. Бахмут е имал и голям търговски център. Там два пъти годишно, на 12 юли (Денят на апостолите Петър и Павел) и 21 септември (Денят на Рождество на Пресвета Богородица), се провеждат големи панаири. Годишният оборот на града е бил около 1 милион рубли. На 2 август 1811 г. е одобрена градската емблема. През 1875 г. е монтирана водопроводна система.

На 25 януари 1851 г. градът става община, с кмет Василий I Першин. През 1876 г. в басейна на Бахмут са открити големи находища на каменна сол, което е последвано от бързо нарастване на броя на мините, като производството на сол достига 12% в цялата страна. След изграждането на железопътния маршрут Харков-Бахмут-Попасная е имало предприятие за производство на алабастър, гипс, тухли, плочки и калцинирана сода. В началото на ХХ век градът развива металообработването. До 1900 г. в града има 76 малки промишлени предприятия, в които работят 1078 работници, както и четири солни мини, в който работят 874 работници. През 1900 г. улиците са павирани. До 1913 г. населението наброява 28 000 души. Има две болници с 210 легла, четири средни и две професионални училища, шест еднокласни училища, четири енорийски училища и частна библиотека.

През април 1918 г. войски, лоялни на Украинската народна република, поемат контрола над Бахмут.

На 27 декември 1919 г. в града се установява съветската власт. През 1923 г. има 36 предприятия, включително фабрика „Победа на труда” (бивша фабрика за гвоздеи), фабрика „Светкавица”, произвеждаща отливки за селското стопанство, както и фабрики за тухли, керемиди и алабастър; мини за добив на сол "Карл Либкнехт и Свердлов", "Шевченко" и "Бахмутска сол"; и фабрика за обувки. От 16 април 1920 г. до 1 август 1925 г. Бахмут е административен център на Донецка губерния.

През 1924 г. името на града е променено от Бахмут на Артемовск, в чест на Фьодор Сергеев Артьом, руски болшевишки (комунистически) революционен деец, който живее и работи в града в първите години на революцията. През 1938 г. Кирил Москаленко е първи секретар на Общинския комитет на комунистическата партия. През 1941 г. Василий Пантелеевич Прокопенко е първи секретар на Градския комитет на комунистическата партия.